Блог на FilmFen за филми

Още от малък съм фен на Робин Худ, но за съжаление досега не е имало някакви по-специални филми за този персонаж. Като малък гледах различни анимационни сериалчета, в някои от които е оприличаван на лисица – можеби защото е много хитър и ловък като същинска лисица. Предполагам, че Ридли Скот си е свършил работата добре и филмът „Робин Худ“ наистина ще разцепи мрака! Ръсел Кроу ще е в главната роля на, въпреки че преди време имаше слухове, че Крисчън Бейл ще участва в главната роля, а Кроу ще бъде шерифът.

Ето и трейлър на Робин Худ:

Днес бях на кино в Кино Арена на филма „Мисия Лондон“. Тъй като бях отишъл на първата прожекция, която беше от 11.30, и все още не бях закусил, се наложи да хапна малко американско пилешко, американска салата и американски пържени картофки от KFC. След лошата „закуска“ се надявах да ми се оправи вкуса с нещо българско, но за жалост не стана точно така. Вместо да гледам „най-забавната българска комедия“ – Мисия Лондон, гледах най-долнопробната Мисия Дайте Си Паричките. След киното останах много разочарован и това беше поредният филм, чийто трейлър успя да измами мен и още едно момче. Всичко най-интересно и сполучливо от „Мисия Лондон“ е в самия трейлър, а всичко друго е пълна простотия. Актьорите се представиха сравнително добре като Светослав Пеев изигра своята малка роля перфектно, а и благодарение на него се разсмях в началото, но като няма достатъчно добър и завършен сценарий как ще стане наистина добър филмът… Мисия Лондон далеч не е „най-забавната българска комедия“ и въобще не може да се сравнява с новите български филми – „Дзифт“, „Източни Пиеси“ и „Светът Е Голям И Спасение Дебне Отвсякъде“. Българското кино се възражда, но този филм го дръпна назад! Очаквайте ревю на филма.

В тази статийка ще се опитам да изразя своето мнение за 3D технологията. Според мен 3D технологията промени изцяло понятието за филм и филмово забавление и то НЕ ЗА ДОБРО. 3D промени изцяло изискванията за да се нарече един филм „добър”. Преди се разчиташе на похвати от литературата, добри сценарии, които да ни накарат да се замислим. А сега всичко се прави само за да се покажат ефекти на 3D, които убиват мозъчните клетки на обществото и затъпяват хората. Какъв е смисълът да гледаш филм с много ефекти на 3D, при положение, че целият филм не носи послание и дори не е добър и ако го гледате на 2D у вас ще забележите колко е слаб? За мен 3D е интересна, но излишна технология, която не помага за развиването на филмовото изкуство. Идеята на един филм е да ни накара да влезем в него и да се почустваме герои във филма БЕЗ такива 3D ефекти. Точно това е идеята за добър филм – да ни накара да се трогнем, да се вълнуваме и да сме съпричастни със случващото се с героите вследствие на добрата режисура и доброто операторство майсторство, а не чрез някакви си малоумни 3D ефекти. Аз предпочитам да гледам смислен и добър филм на 2D отколкото безсюжетен и слаб филм на 3D. Уви, за съжаление, малко хора са на моето мнение. И какво са сега за вас старите филми и класики? Онези черно-белите? Онези истински добрите? Остарели? Те са по-добри от сегашните плоски филми. Не ме разбирайте погрешно. В днешно време се правят изключително много качествени и добри филми, но има и такива неща от които някак си не се чувстваш горд. Удивително е например, че най-касовият анимационен филм на всички времена е “Ice Age 3”, което е малоумно, при положение, че има толкова много добри, качествени и най-важното смислени филми, които да гледате и е жалко че 3D технологията побеждава в битката срещу смислените филми. Естествено има и добри 3D филми. Но е по-полезно за очите и главата ви да ги видите у дома на голям телевизор на 2D – по този начин ще забележите истинския смисъл на филма, а не да се кефите на безцелните ефекти, които да носят милиончета на създателите им. А сега плавно, но сигурно се приближаваме към 4D, където освен триизмерното изображение ще можем да усещаме допир, топлина, студенина и други подобни. Но нима по този начин не се губи смисълът на филма? Нали идеята е да почувстваме тези неща чрез добра режисура и операторство, а не насила да ни бъдат вкарани тези чувства в тялото. След 20 години сигурно и емоции ще ни вкарат по време на филм – ще бъдем принудени да изпитваме омраза, гняв или радост насила, понеже някои тъпаци са решили, че ще спечелят повече пари. Те сигурно ще спечелят повече, но това ще е на гърба на истински добрите филми, които ми се струва ще са изчезващ вид. Дано хората се стегнат и да престанат да търсят подобни развалящи филмовото изкуство технологии. Да живее истинското филмово изкуство!