Блог на FilmFen за филми

В тази статийка ще се опитам да изразя своето мнение за 3D технологията. Според мен 3D технологията промени изцяло понятието за филм и филмово забавление и то НЕ ЗА ДОБРО. 3D промени изцяло изискванията за да се нарече един филм „добър”. Преди се разчиташе на похвати от литературата, добри сценарии, които да ни накарат да се замислим. А сега всичко се прави само за да се покажат ефекти на 3D, които убиват мозъчните клетки на обществото и затъпяват хората. Какъв е смисълът да гледаш филм с много ефекти на 3D, при положение, че целият филм не носи послание и дори не е добър и ако го гледате на 2D у вас ще забележите колко е слаб? За мен 3D е интересна, но излишна технология, която не помага за развиването на филмовото изкуство. Идеята на един филм е да ни накара да влезем в него и да се почустваме герои във филма БЕЗ такива 3D ефекти. Точно това е идеята за добър филм – да ни накара да се трогнем, да се вълнуваме и да сме съпричастни със случващото се с героите вследствие на добрата режисура и доброто операторство майсторство, а не чрез някакви си малоумни 3D ефекти. Аз предпочитам да гледам смислен и добър филм на 2D отколкото безсюжетен и слаб филм на 3D. Уви, за съжаление, малко хора са на моето мнение. И какво са сега за вас старите филми и класики? Онези черно-белите? Онези истински добрите? Остарели? Те са по-добри от сегашните плоски филми. Не ме разбирайте погрешно. В днешно време се правят изключително много качествени и добри филми, но има и такива неща от които някак си не се чувстваш горд. Удивително е например, че най-касовият анимационен филм на всички времена е “Ice Age 3”, което е малоумно, при положение, че има толкова много добри, качествени и най-важното смислени филми, които да гледате и е жалко че 3D технологията побеждава в битката срещу смислените филми. Естествено има и добри 3D филми. Но е по-полезно за очите и главата ви да ги видите у дома на голям телевизор на 2D – по този начин ще забележите истинския смисъл на филма, а не да се кефите на безцелните ефекти, които да носят милиончета на създателите им. А сега плавно, но сигурно се приближаваме към 4D, където освен триизмерното изображение ще можем да усещаме допир, топлина, студенина и други подобни. Но нима по този начин не се губи смисълът на филма? Нали идеята е да почувстваме тези неща чрез добра режисура и операторство, а не насила да ни бъдат вкарани тези чувства в тялото. След 20 години сигурно и емоции ще ни вкарат по време на филм – ще бъдем принудени да изпитваме омраза, гняв или радост насила, понеже някои тъпаци са решили, че ще спечелят повече пари. Те сигурно ще спечелят повече, но това ще е на гърба на истински добрите филми, които ми се струва ще са изчезващ вид. Дано хората се стегнат и да престанат да търсят подобни развалящи филмовото изкуство технологии. Да живее истинското филмово изкуство!